НИКОГА НЕ Е КЪСНО ДА СЕ ПОГРИЖИШ ЗА СЕБЕ СИ!

 

 
Рейтинг: 3.00
(79)
Добре дошли!
Нежно лице!
Изваяно тяло!
Красива коса!
Изящни пръсти!
ФОТОEПИЛАЦИЯ NEW !
За всеки по нещо!
Съвети за студените месеци!


Къде сме ние! Картички

За всеки по нещо! / НАСИЛИЕТО! - ДО КОГА??

НАСИЛИЕТО! - ДО КОГА??
19.01.10 12:14
Домашното насилие е сериозен проблем, който може да възникне във всяка културна и обществена група. Навсякъде по света домашното насилие има унищожителни ефекти върху физическото, психологическото, емоционалното и финансовото благосъстояние на жени, деца, семейства и обществени групи. Изследванията сочат, че между ¼ и ½ от всички жени са малтретирани от интимните си партньори и че между 40 и 70% от убийствата на жени са извършени от техните интимни партньори. Въпреки известни вариации в статистическите данни, жените са жертви в 95% от докладваните случаи на насилие между партньорите.

Насилието срещу жените е често дефинирано като насилие, основано на пола, защото се корени поне частично в подчинения обществен статус на жената.

 

 

 

 

 

 

 

Насилствените актове спрямо една жена застрашават нейния живот, тяло и психологическа цялост. Тези актове са определяни като “най-разпространената и в същото време най-малко признатата форма на издевателство по света.”

 

 

 

 

 

 

 

 

 Домашното насилие е форма на злоупотребяващо и заплашващо поведение, което може да включва както физическо, емоционално и сексуално насилие, така и заплахи, изолация и насилствен контрол.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЖЕНИ - ПАЗЕТЕ КРАСИВО ТЯЛОТО И ДУШАТА СИ!!!

ПАЗЕТЕ ДЕЦАТА СИ!!!

http://www.psihichnozdrave.com/showpage.php?PageID=67

http://www.stopech.sacp.government.bg/?sid=child_bg

http://www.bg-mamma.com/site/content/view/450/74/

 

 

 Домашното насилие може да включва заплахи за насилие, физическо нараняване, покушение срещу собствеността или домашните любимци на жертвата или други унизяващи достойнството й актове, емоционално насилие, злоупотреба с децата като средство за контрол и др.

 

 

 

 

 

 

 

 

 Домашното насилие е умишлено поведение. Целта на това държание е да установи и наложи власт и контрол върху друг човек. Най-често домашното насилие е извършвано от мъже спрямо техните интимни партньори - настоящи или бивши съпруги и приятелки.

 

 

 

 

 

 

 

 

 Извършителите на домашно насилие използват широк спектър от контролни и насилствени поведения спрямо жертвите си. Такива поведения могат да доведат до физически наранявания, които нараняват както тялото на жертвите, така и емоционалното им състояние.

 

 

 

 

 

 

 

 

 В други случаи методите на насилие включват психологическо издевателство. Въпреки че подобни методи нямат физически белези, те са разрушителни за емоционалното и психологическото благосъстояние на личността.

 

 

 

 

 

 

 

 

 Главно защото домашното насилие се случва между интимни партньори, то е форма на насилие, която е много различна от други насилствени актове, извършени от непознат.

 

 

 

 

 

 

 

 

 Също както жертвите на насилие от непознат са травматизирани в последствие, така и жертвите на домашно насилие изпитват физическа и душевна травма.

 

 

 

 

 

 

 

 

 В действителност жертвите на домашно насилие са травматизирани в много по-голяма степен, защото издевателят има постоянен достъп до своята жертва  и жертвата е подложена на повторни атаки в продължителен период от време.

 

 

 

 

 

 

 

 

 Съществуващата романтична връзка между жертвата и извършителя на домашно насилие намалява защитните способности на жертвата. Раздялата с издевателя е трудно осъществима заради усложненията и силата на връзката. Жертвата би могла да има деца с издевателя; би могла да вярва, че той ще се промени; би могла да е отдадена на отношенията си с издевателя по много причини или пък би могла да е зависима от издевателя си за икономическото си благосъстояние и оцеляване.

 

 

 

 

 

 

 

 

 Връзката между издевателя и жертвата също така би могла да промени контекста, в които издевателят и обществото тълкуват насилието. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 Традиционно домашното насилие за съжаление все още в България е оценявано и разбирано като “личен проблем,” понеже то съществува и се случва в контекста на интимни отношения. Обществени и културни вярвания биха могли да оправдаят използването на насилие от страна на съпруга спрямо съпругата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 Издевателят би могъл да намери подкрепа за поведението си в съществуващи обществени разбирания, че в контекста на интимни отношения мъжете имат право на контрол над жените и че могат да използват насилствени методи, за да установят такъв контрол.

 

 

 

 

 

 

 

 

 Въпреки че международните стандарти в областта на човешките права дефинира домашното насилие като нарушение на човешките права сравнително скоро, по отделно нарушените права са включени в международните закони от много по-отдавна. Подобни единични права например включват правото на живот и на телесна цялост.

 

 

 

 

 

 

 

 

 Едно от основните препядствия, които международната правна система трябваше да преодолее, за да признае домашното насилие като нарушение на човешките права, беше разбирането, че международните закони за човешките права не са приложими в сферата на личните отношения. Според традиционното разбиране на международната правна система, законите са предназначени да регулират политиката и поведението на различните държави и държавите носят отговорност само за нарушенията, които те извършат. От друга страна, домашното насилие традиционно се възприема като “частен” проблем. Този тип издевателство, случващ се между стените на дома и в контекста на интимни взаимоотношения, беше поставен извън сферата на държавните отговорности.

 

 

 

 

 

 

 

 

 Въпреки това подобни масови разбирания по отношение както на проблема с домашното насилие, така и на отговорностите на държавата са се променили с времето! Постепенно домашното насилие се превърна от просто “личен проблем” във все по-легитимен и нарастващ проблем на обществото и държавата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 Международното законодателство също отрази тези промени в разбиранията и добави към закона за държавната отговорност клаузата, че държавите не са отговорни единствено за нарушението на международните закони, а също така и за защитата на своите граждани според тези закони.

 

 

 

 

 

 

 

 

 Домашното насилие е нарушение на човешките права, защото престъпва  границите на много права като например правото на живот и правото на физическа и психическа цялост. Всеки индивид има право на свобода от дискриминация.

 

 

 

 

 

 

 

 

 Насилие, основано на пола на индивида, включително и домашно насилие, е “форма на дискриминация, която сериозно ограничава способността на жените да се ползват със същите права и свободи, каквито имат мъжете.”

 

 

 

 

 

 

 

 

 В декларация на ООН, която се обявява за премахването на насилието над жените, насилието над жените е описано по следния начин: “манифестация на исторически неравнопоставените властови отношения между мъжете и жените.” Същевременно насилствените методи са определени като “основни обществени механизми, чрез които жените са насилствено поставени в роли, подчинени на мъжете.”

 

 

 

 

 

 

 

 

 Първо, държавите са не просто задължени да избягват нарушения, но са също така отговорни за частни действия, ако не могат да изпълнят задължението си да предпазват от и да наказват подобни нарушения. В резултат на това, всеки път когато държавата не може да гарантира, че криминалните и граждански закони не са способни да защитят жената и да преследват насилника, или пък не може да гарантира че държавните органи, като например полиция и прокурори, са способни да прилагат законите в защита а жертвите на домашно насилие, държавата не е приложила необходимото старание, за да може да предотврати, разследва и накаже нарушения на правата на жените.

 

 

 

 

 

 

 

 

 Второ, според международните закони държавите са задължени да гарантират равноправна законова защита за всеки един гражданин. Ако една държава не може да осигури същата защита за жертви на домашно насилие, както защитата на жертви на насилие, извършено от непознат, тази държава не е способна да изпълни своето задължение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 В допълнение, много учени и адвокати предлагат трети начин за разбиране на държавната отговорност по отношение на домашното насилие. Според Конвенцията срещу Мъчението, държавите са задължени да предотвратяват мъчения, извършени от частни индивиди. Конвенцията дефинира мъчение по следния начин: психологическа и физическа болка или изтезание, предумишлено извършени с незаконна цел или от държавен орган, или от индивид със съгласието на държавен орган.

 

 

 

 

 

 

 

 

 Домашното насилие и изтезание включват преднамерено причиняване на физическа и психологическа болка. Държавата може да бъде разбрана като съучастник в подобни актове, ако не е способна да накаже извършителите на домашно насилие. Последна точка в това разбиране е, че домашното насилие продължава да съществува с незаконната цел да наложи и поддържа властта и контрола на един индивид спрямо друг.

 

 

 

 

 

 

 

 

stopvaw.org.

 

 

 

 

 

 

 

 

 http://www.animusassociation.org/bg/centre.html

http://www.bgrf.org/bg/media/aboutus/novinar21/

http://www.predte4a.sy2.com/psy/index.php?option=com_content&task=category&sectionid=10&id=32&Itemid=65

http://www.gert.ngo-bg.org/article122.html

http://selfdefense.hit.bg/lessons.html

http://www.facetoface.bg/facetoface/home.nsf/0/BE98F19D9283E4D8C2256D730044E099?OpenDocument

 

 

 

 

0.1097