Диагнозата на хранителното нарушение тръгва от описанието на симптоматиката. Главна предпоставка за диагноза е обстоятелството, че нарушението представлява витална заплаха или поне значително стеснява житейските перспективи. В хода на своето протичане нарушенията на храненето развиват собствени закономерности, които по характерен начин парализират засегнатите. Отклоняващото се от нормата телесно тегло само по себе си не е достатъчно основание да се постави диагноза “хранително нарушение”.
Нарушенията на храненето не са чисто генетично обусловени заболявания, нито опит да се компенсира емоционален дефицит от детството или самотата, а още по-малко “само” отказ на младите жени да пораснат. Те са предизвикателство към разума, знанията и чувствата на обкръжението на засегнатите, но най-вече за самите болни. Въпреки неизбежните фрустрации, пристъпите на страх и безпомощност, проблемите, произтичащи от хранителните нарушения, са поучителни и разрешими в най-съществените си аспекти поне за преобладаващото мнозинство от засегнатите.
Анорексия - anorexia nervosa
Епидемиология
Анорексията е заболяване, което е характерно за западните индустриални нации и засяга предимно млади, неомъжени жени, живеещи още при родителите си или в тясна връзка с тях. В страните от Третия свят и в обществата с традиционно-йерархични семейни и социални структури заболяването на практика е непознато.
В професионалните групи, експониращи тялото, като гимнастици, балерини или фотомодели, анорексичните пациенти са значително повече, отколкото след нормалното население.
Етиология
При хранителните нарушения, както при повечето психични смущения, се касае за комплексни явления, които не могат да бъдат сведени монокаузално до една определена причина (напр. сексуален тормоз).
Като важен, благоприятстващ появата на аноректични симптоми, фактор открай време се е предполагала възможността за генетично-семейна диспозиция.
Най-нагледните свидетелства за генетична предразположеност към анорексия се откриват в семейните изследвания и най-вече в изследванията на близнаци. При еднояйчни, идентични по генните си заложби, близнаци в 90% от случаите са засегнати и двамата близнака. Коинцидентността при двуяйчни близнаци и “обикновени” братя и сестри е значително по-ниска. Ако някой член на семейството е заболял от анорексия, статистическият риск от заболяване при биологични роднини нараства три пъти. От тези цифри е изчислено, че генетичните фактори могат да обяснят до 50% от вариантността на поява на хранителни нарушения.
Пациентките с анутно поднормено тегло имат редица очебийни показатели: увеличена е концентрацията на определени вещества – преносители/хормони.
Серотонинът се използва като посредник/трансмитер от една система функционално свързани нервни клетки, която действа потискащо на много мозъчни области и функции. Данни за нарушаване на баланса на серотонина под формата на повишено ниво на един разграждащ серотонина продукт са открити при бивши, понастоящем с нормално тегло, аноректични пациентки. Аноректичното хранително поведение може да бъде интерпретирано като следствие на патологично повишено ниво на серотонин, потискащо естествената импулсивност и спонтанност. Това дава основание да се предположи, че лежащите в основата на анорексията разстройства имат много комплексна природа. Серотониновата хипотеза на анорексията може, при сегашното състояние на науката, в най-добрия случай да обясни частични аспекти на заболяването.
Патогенеза
Всяко видимо спадане на нормалното тегло е потенциално опасно за организма. Под въздействието на хипоталамуса и хипофизата се стига до характерни промени: нивото на кортизол се покачва (напр. чрез разграждане на мастни тъкани и освобождаване на захар от черния дроб), което води до мобилизиране на енергийните резерви. Понижено е и нивото на хормоните, необходими за сексуалните функции. Това води до закърняване на половите органи и прекъсване на цикъла (аменорея).
За да се редуцира потреблението на енергия, се снижава телесната температура, кожата става суха и бледа, сърцето бие по-бавно, мускулният тонус е понижен. Нарушени са вегетативните функции, изпразването на стомаха и чревната перисталтика се забавят, а това при ограниченото количество на храната води до обстипация (запек). Наред с всичко друго се стига до намаляване броя на белите кръвни телца (левкопения).
Мозъкът също страда от кахексията и съпътстващата я загуба на течност (ексикоза). Стига се до разширяване на кортикалните гънки и мозъчните стомахчета. При радиологично изследване мозъкът изглежда като смален. Съответно пациентките с напреднала анорексия имат ясни когнитивни и емоционални отклонения.
След дългогодишно поддържане на поднормено тегло се стига до остеопороза, т.е. болестно намаляване на костната маса, което улеснява счупванията на костите (“спонтанни фрактури”) дори след леки травми и дегенеративни промени.
Клинична картина
Засегнати са предимно млади жени в прехода от младежка към ранна зряла възраст. Като деца те често са “безпроблемни”, услужливи, любезни, старателни и разбрани. Първите признаци на заболяването не се възприемат като тревожни от околните.
Типични за личността на тези пациентки – както са доказали изследванията на многобройни засегнати – са перфекционализмът, интровертността и несигурността.
Началото на заболяването често не може да се определи точно. С оглед на широко разпространените сред младите момичета и жени грижи за теглото, стройната фигура и диетите, това не е изненадващо. Обаче при засегнатите тези теми придобиват нарастващо екзистенциално значение. Занемарявайки все повече жизнени сфери, те се занимават изключително с хранене, броене на калории и стратегии за избягване на наддаването. Въпреки силно измършавялата си фигура те твърдят, че се чувстват добре и са работоспособни. До последно се стремят към отлични резултати в училище, университети или професията. Социалните контакти се ограничават. Често се общува само със семейството, най-добрата приятелка или - ако има такъв – с партньора.
Хранителното поведение на засегнатите се характеризира с “ограничаване”. Представата за “правилното” хранене е взаимствана от едностранчиви информации, предимно статии от дамски списания, и е силно изопачена. Ако по-рано сред “забранените” храни са били само захарта и въглехидратите (шоколад, сладкиши, ядки и други), сега от менюто се премахва “всичко, от което се надебелява”, без да се пропускат “скритите мазнини”. Позволено е само онова, което е “леко и естествено”, главно салата.
На масата пациентките правят впечатление с бавното си хранене, ако не предпочетат изобщо да отбягват общите трапези. Храната се сортира в чинията и се дъвче педантично. Пие се много вода и се яде голямо количество салата, за да се напълни стомаха и да се потисне чувството за глад.
За да избегнат повишаването на теглото част от пациентките прилагат допълнителни стратегии: наред с пристъпите на “вълчи глад” характерно за булимичния тип на анорексията е предизвиканото повръщане и в някои случаи приемането на пургативи. Освен общото безпокойство (“никога не стой седнал, когато можеш да стоиш прав, никога не стой прав, когато можеш да вървиш, никога недей да вървиш, когато можеш да тичаш”) нерядко се практикува много активно спорт с цел да се повиши изгарянето на калории.
Настроението на засегнатите, които и на този етап не се чувстват болни, е доста потиснато, дисфорично, депресивно. Има опасност личният лекар да постави диагнозата депресия и да започне лечение, което ще е потенциално неуспешно.
Лечение на анорексия
Много засегнати не преживяват хранителните си смущения като проблем, особено когато водят до намаляване на теглото. Те не страдат. Рестриктивните диети, пристъпите на преяждане и/или повръщане се възприемат като възможност за себеутвърждаване и/или намаляване на напрежението. Игнорират се предупрежденията, а предложението да се лекуват се приема като нарушаване на личната територия. Едва когато негативните аспекти на симптоматиката станат очевидни и за самите засегнати, възниква усещане за страдание. Пътят към успешната терапия включва признаването на собственото безсилие и отказ от мнимите преимущества на хранителното нарушение. Мотивацията за терапия е амбивалентен, болезнен процес за засегнатите. Изграждането на отношения на взаимно доверие е предпоставка за всяко трайно терапевтично сътрудничество.
Характерна за пациентките с анорексия е неподдаващата се на корекция “натрапливо” погрешна преценка за собственото физическо състояние. Това навежда на мисълта те да бъдат лекувани с ефективни психози невролептици. Желаният ефект обаче не се получава. Очевидно и на неврофармакологично равнище разстройствата на телесната схема при аноректични пациентки трябва да се различават от налудността на психотичните пациенти.
Характерният при пациентките с анорексия и булимия депресивен фон на настроението е повод да се предписват антидепресанти.
В настоящия момент не съществуват изследователски находки, които биха могли да оправдаят медикаментозното лечение на анорексията. Все пак то би могло да е насочено към съпровождащите психични симптоми (напр. тежки депресии).
Предотвратяване на рецидиви.
Дори когато една терапия приключи успешно, в средносрочен план пълното излекуване на хранителното нарушение е по-скоро изключение. Както показват последващите изследвания, при излекуваните пациентки темата хранене и килограми и след години играе значително по-голяма роля, отколкото при здравите жени. Препоръчително е да се има предвид значителната опасност от рецидиви. От медицинска гледна точка е напълно възможен случаен рецидив, било то на диетично поведение или на повръщане. Решаващо е засегнатата да приеме това като повод да потърси причините, водещи до произшествието, и заедно с терапевт, в група за взаимопомощ или сама – обръщайки се например към техниките за постигане на самоувереност – да потърси стратегии за справяне с проблема.
Булимия – Вulimia nervosa
Епидемиология
Понятието булимия, производно на гръцките думи βουο = бол и λιμοο = глад, се е използвало още през Античността, а в медицинската книжнина навлиза от ХІV век. Вече не е възможно да се направи ретроспекция на обобщаването на болестните картини, определени като булимични, в съвременното понятие за заболяването. То описва най-различни състояния, съпътствани от “вълчи глад”, пълнота или прекомерен апетит. Описвано през ХІХ век като съпровождащ феномен в отделни случаи на анорексия, в годините след Втората Световна война неконтролираното поглъщане на големи количества храна се наблюдава все по-често тъкмо при такива пациентки. За първи път през 1979г. въз основа на детайлни клинични наблюдения английският психиатър Джералд Ръсел описва булимията в днешната й форма като “вариант на anorexia nervosa". От първоначално използваните определения като “булимарексия”, “Thin-Fat-People" (тънки-дебели-хора) и други в края на краищата като диагностично понятие се е наложило Bulimia nervosa. Най-известната булимична пациентка беше лейди Даяна, чиято история беше разнищена в подробности в дамските списания и жълтата преса.
Етиология
Психодинамичните модели за обяснение на относително новата като диагноза булимия са развити в тясна връзка с представите за анорексията. Така погледната булимията изглежда като неуспешен опит на засегнатите да бъдат аноректични, т.е. да подчиняват тялото на волята си. Вместо това те попадат в порочния кръг от безуспешен стремеж към стройна фигура, рестристивно ядене, атаки на “вълчи глад”, повръщане и чувство за срам, при което последното води до тенденцията да крият проблемите си с храненето.
Моделът на взаимоотношения в семействата на булимичните пациентки се различава значително от този на аноректичните: често се наблюдава критично-дистанцирано отношение на близките, семейството не се идеализира, взаимоотношенията са по-малко стабилни. И тук остава открит въпросът до колко тези обстоятелства са причина или следствие на хранителното отношение.
Поне от средата на 80-те години се дискутира въпросът дали хранителните разстройства и особено булимията са израз или следствие на преживяно в детството или младостта сексуално насилие. От реакцията на семейството и социалното обкръжение зависи допълнително дали от насилието ще произтече траен или латентен психичен проблем. Предполага се, че жертвата на насилието от една страна изпитва амбивалентно отношение към собственото си тяло, а от друга – няма подходяща възможност да преживее и изрази настроения, които могат да бъдат усвоени, което в дългосрочен план благоприятства булимичната симптоматика.
Според резултатите от анкети сексуалното насилие, без да се специфицира по-точно, се случва относително често. Около 10% от жените, около 30% от амбулаторно лекуваните и 50-80% от стационарно лекуваните пациентки с булимия съобщават за такива инциденти. Това прави невероятна специфичната връзка между насилие и булимия.
Независимо от това възниква въпросът дали сексуалното насилие в предисторията на пациентките с булимия оказва влияние върху симптоматиката и прогнозата на заболяването. В това отношение досегашните данни са противоречиви: в противоположност на изследването при амбулаторно лекувани булимички, което не е регистрирало разликата между пациентки, жертва на сексуално насилие, и останалите, пациентките, жертва на сексуално насилие от група в клиничен експеримент правят впечатление със значимо силна склонност да следят за стройната си фигура, с перфекционизъм, недоверие в социалните контакти и негативно отношение към тялото си. Тези наблюдения трябва да се считат за неокончателни, много въпроси остават открити. Разбираемо е, че съпътстващите насилието обстоятелства (напр. детство, белязано от липса на внимание, грижи и емоционална топлота, и дългогодишна злоупотреба с единствената близка личност в сравнение с “нормално” детство и сексуален инцидент като еднократно изживяване) имат значително въздействие върху развитието или неразвитието на ниска самоувереност, неприемане на тялото и в крайна сметка на нарушения на храненето.
Разпространение на булимията
Подобно на анорексията, булимията е заболяване сред младите жени от западния културен кръг. Началото лежи по правило между 18-тата и 28-та година. Две големи анкети са посочили като средна възраст на първа проява годините между 19,7 и 21,2. Преобладаващите стойности са много по-високи, отколкото при анорексията. Пациентките с булимия, които имат нормално тегло, трудно могат да бъдат различени по външни признаци, а освен това в началото на заболяването полагат усилия да скрият своя проблем. От друга страна, почти 19% от младите жени от потенциалните рискови групи, особено студентките, признават, че вече са имали булимични симптоми. Съществуват данни, например от данните за пациентите на болнични заведения, за нарастващ брой на булимичните заболявания през последните 20 години, както и за промяна на симптоматиката от рестриктивна анорексия към булимично протичащи хранителни нарушения.
Патогенеза
Сведенията за протичането на булимията се основават главно върху резултатите от катамнестичните изследвания на пациентки, лекувани с когнитивно-поведенческа терапия. Година след приключване на лечението до 75% от засегнатите са постигнали такова подобрение, че вече не отговарят на критериите за булимия.
Медицински усложнения.
Наред с умората, липсата на инициативност, проблемите с концентрацията и потиснатостта пациентките, болни от булимия, се оплакват от ниско кръвно налягане и произтичащо от това замайване при ставане, от мускулна слабост и оплаквания в областта на храносмилателния тракт като повдигане, коремни болки, запек.
Честото повръщане уврежда зъбите: киселината разгражда зъбния емайл, засилената консумация на сладки храни допълнително допринася за увреждането на зъбите от кариес.
Свръхстимулацията чрез често хранене и повръщане води до безболезнено, по-често доста очебийно подуване на подушните слюнчесни жлези. След нормализиране на хранителното поведение тези отоци спадат.
За разлика от стомаха, хранопроводът не е достатъчно защитен от въздействията на киселините. Честото повръщане води до увреждане на входната стомашна клапа. В крайни случаи при спазмично повръщане може да се разкъса лигавицата на стомашния вход; кървенето се проявява като кърваво повръщане (синдром на Малори-Вайс). Рядко и потенциално опасно за живота е разкъсването на хранопровода (синдром на Бьорхаве). В екстремни случаи се описва разкъсване на стомашната стена след ексцесивни пристъпи на преяждане.
Както хроничните повръщания, така и злоупотребите с разслабителни средства и диуретици причиняват загуба на течности и соли. Ако се прекъсне приемането на лаксативи/диуретици и/или повръщането, запазващата се в началото тенденция към задържане на вода и натрий води до засилено събиране на вода в тялото, до отоци (псевдо Бартер-синдром). Познаването на тази взаимовръзка е важно за терапия на хранителните оклонения, тъй като задържането на вода води до нарушаване на теглото и засилва ирационалния страх на пациентките от бързо покачване на теглото.
Друго следствие от употребата на лаксативи, диуретици и от повръщането е изразенията недостиг на калий. Недостигът на калий води до отслабване на скелетната мускулатура и парализиране на стомашната и чревната мускулатура. Недостигът на калий увеличава значително и риска от опасни нарушения на сърдечния ритъм под формата на аритмия.
Също както при анорексията и при булимията обмяната на веществата и хормоналната регулация са чувствително нарушени; размерите на това нарушение намаляват с напредващото стабилизиране на теглото. При около 50% от булимичките се наблюдава аменорея като следствие от нарушение на функцията на хипофизата.
Клинична картина
Личността на булимичните пациентки, в сравнение с рестриктивно-аноректичните пациентки, е по-малко склонна към натрапливо поведение, но затова пък е емоционално по-лабилна и импулсивна. Поради нормалното телесно тегло тук по правило медицинските усложнения не са толкова тежки.
Булимията се развива често от анорексията и винаги е следствие на рестриктивно хранително поведение. Засегнатите, които се възприемат като твърде пълни, опитват да намалят теглото си с диети. Недохранването предизвиква от своя страна атаки на “вълчи глад”.
Спонтанно и нерядко под въздействието на приятелки или медицински статии младите жени “откриват” индуцираното повръщане: “По този начин мога да ям каквото и колкото си поискам, без да наддавам.”. В началото рефлексът на повръщането се предизвиква механично с пръст в гърлото, по-късно е достатъчно навеждане над тоалетната или напрягане на коремната и гръдната мускулатура.
За известно време повръщането се изживява като приятно от повечето булимици. Чрез освобождаване на прекомерното количество храна може да бъде редуцирано вътрешното напрежение. От друга страна, атаките на “вълчи глад” и повръщането по правило създават неприятното чувство за провал и вина и често се крият в течение на години от близките. Демонстративното забравяне на празни опаковки в опустошения хладилник може да се тълкува като израз на отчаяна капитулация пред заболяването, но и като вик за внимание и помощ.
Атаките на преяждане нерядко са планирани, редовни елементи от ежедневието. Храната се избира и приготвя старателно. Предпочитат се “забранени” висококалорични сладки или мазни храни, които освен всичко при повръщане “излизат” сравнително по-лесно.
Много булимични пациентки се изживяват като депресивни, неинициативни и безчувствени, което по правило настъпва едва след манифестацията на хранителното нарушение. В социалния си живот те са боязливи, безпомощни и напрегнати. Избягват се ситуации, в които храненето би могло да се превърне в тема, например покани за празници, което засилва социалната изолация. В този контекст, недоволни от себе си и тялото си, някои търсят задоволяване и самоутвърждаване в алкохола и дрогите. Накрая животът на засегнатите се върти почти изключително около темата “хранене”, в порочния крът от постене, “вълчи глад”, пристъпи на преяждане и отчаяни действия за регулиране на теглото, водени в еднаква степен от желанието да се харесат с атрактивната си стройна фигура, и чувството за вина и малоценност. При това все по-малко са в състояние да се справят с изискванията на ежедневието.
Лечение на булимия
В противоположност на анорексията, при булимията антидепресантите предизвикват подобрение – недостатъчно от клинична гледна точка, но все пак значимо в сравнение с плацебото – както по отношение на честотата на пристъпите на преяждане, така и по отношение на настроението. Необходимо е обаче те да се приемат в подходящи дози и за продължителен период от време. Не би трябвало да се означава терапевтичен ефект извън периода на приемане. Заслужава да се помни, че подобрението не зависи от това, дали пациентката е страдала от депресии в началото на заболяването. Прави впечатление, че за лечение на хранителни разстройства са необходими по-високи дози, отколкото за лечение на депресии. Това може да се разбира като указание за невробиологичната разлика между булимията и депресиите. Повечето от изследванията при пациентки с булимия са провеждани с относително бедните на странични действия инхибитори на повторно усвояване на серотонин. Като странични ефекти, най-често преходни и в лека форма, се наблюдават повдигане, повишена импулсивност и вътрешно безпокойство. Има данни, че тези субстанции редуцират и вероятността за рецидиви. Обаче само в редки случаи медикаментозното лечение е достатъчно за премахване на симптомите. В този контекст съпътстващото медикаментозно лечение с антидепресанти се препоръчва преди всичко при тежки случаи на булимия, които трудно се поддават на психотерапия.
Целта на психотерапията е преодоляване на пристъпите на “вълчи глад” и на провокираното повръщане. Преодоляването на порочния кръг от атаки на преяждане и повръщане предполага пациентката да се храни, за да засити своя глад и достигне индивидуалното си нормално тегло. Възобновяването на “нормалното” хранене включва риска от преяждане и провокираното по този начин повръщане. За да се намали този риск, много пациентки са склонни в началото на терапията да ограничат поемането на храна. За известно време това води до прекъсване на повръщането, но и до намаляване на теглото и латентното състояние на глад. Първите “успехи” могат да се постигнат бързо, но в дългосрочен план са предпрограмирани нови атаки на “вълчи глад”. По тази причина на първо време не е препоръчително да се забраняват с договори пристъпите на преяждане и повръщане. Различен е случаят, когато една пациентка, въпреки нормалното хранително поведение, има пристъпи на преяждане и повръщане в отговор на конфликти, например за намаляване на напрежението. Тук договорите могат да предвиждат използването на алтернативни стратегии за преодоляване на напрежението, обсъдени преди това с терапевта, например техники за отпускане.
Анорексия и булимия при мъже
През ХVІІ век за пръв път е описана болестна картина, напомняща за анорексия при мъже. Интересът към пациенти мъже с хранителни нарушения обаче остава ограничен не на последно място и затова, че само 5-15% от засегнатите от анорексия и булимия са мъже.
Симптоматиката на аноректичните и булимичните пациенти е много подобна на тази на пациентките. Мъжете с нарушения в храненето по-често от жените имат силно изразено наднормено тегло. В противовес на жените, мъжете сравнително често преживяват аноректичната симптоматика като “чужда на Аз-а”, т.е. загубата на тегло се приема като болестна или поне като вредна. И при мъжете свръхпропорционално повече са засегнати спортисти, упражняващи видове спорт, при които телесното тегло има решаващо значение: боксьори, атлети в спортове, изискващи издръжливост. Поне в субективен план хранителното нарушение при много засегнати започва с телесно заболяване (гастрит, стомашна язва, диария).
Преобладаващият брой засегнати мъже са социално изолирани, малко от тях имат постоянна връзка. Значимо повишена е опасността от депресивно развитие, както и от злоупотреба с алкохол.
При мъже с нарушения на храненето често се срещат отклонения или липса на увереност в сексуалната ориентация, в тази група хомосексуалните са видимо свръхпредставени с цели 21%.
По-рядката представеност на тази болестна картина при мъжете вероятно е една от причините тя да бъде сравнително често игнорирана или диагностицирана погрешно. Аноректичните мъже обикновено биват лекувани погрешно в продължение на месеци.
изготвил:Л.Великова
http://www.dinamika-sofia.com/index.html
http://www.psihichnozdrave.com/showpage.php?PageID=192
http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=25471.0;all
http://together.edu.ms/index.php
|